Северното сияние – танцът на светлината в небето

Северното сияние е мечтаната гледка на всеки един авантюрист или ценител на красотата на природните явления. То е очарователно и магично. Не може да се види навсякъде, но оставя тайнствен спомен в съзнанието на хората за дълго време.

Мнозина от нас се питат какво точно предизвиква появата на северното сияние и как се получават уникалните цветове в небето. Всичко това се базира на научни обяснения, които не всеки би разбрал. В тази статия ще се постараем да ги направим максимално ясни и достъпни. Ще изясним всичко, за което някога сме се чудили.

Приказка за сиянията

Сиянията предизвикват интерес още от векове насам, като те биват изобразявани дори и в пещерните рисунки на хората от незапомнените времена. В средновековието според вярванията те предвещавали война и катаклизъм, свързан с човечеството и края на света.

За тях се пише и по време на античността, ренесанса и просвещението в трудове на Аристотел, Декарт, Халей и Гьоте. То е описвано по различни начини – като символ на възвишението, космическа хармония, природен ред, романтичен символ на духа и метафизично чудо.

През 1616-та година този феномен получава латинското наименование Aurora Borealis не от когото и да е, а от самия Галилео Галилей. Той взима името на античната римска богиня на зората Аурора и това на гръцкия бог на северния вятър – Борей.

Сияние може да се види и на Южния полюс под името Южно сияние, но то не е толкова естетично и магическо, колкото северното. За първи път в Англия това светлинно шоу е наблюдавано и изследвано от европейски заселници на 15-ти май 1791-ва година.

Едно научно обяснение за появата на сиянието

Тази спираща дъха гледка има своето физично и астрономическо обяснение.

Тя се появява в резултат на сблъсъка между заредени частици от Слънцето и магнитното поле на Земята. Тези частици пътуват 150 млн. км към нашата планета. Когато преминат през магнитните щитове, те взаимодействат с кислородните и азотните молекули. По този начин се образуват изключителните светлини.

Обикновено цветовете на сиянието могат да бъдат: зелен, син, оранжев, виолетов, жълт и розов. Ще попитате как се получават: единственото по-ясно обяснение може да бъде отново сблъсък между тези частици с кислорода и азота.

Кислородните молекули и частиците образуват жълт и зелен цвят, а с азотните – син (при атомен азот) и виолетов (при молекулен). Има случаи, в които може да се наблюдава и червен оттенък и това е отново благодарение на азота.

Тези цветови нюанси зависят и от височината им в небето. Зелените светлини се виждат на височина от 240 км, червените – над 240 км, сините – до 96 км и лилавите – над 96 км. Преливащите нюанси се получават при по-интензивни и силни слънчеви изригвания, докато в периоди, когато те са по-слаби, сиянието може да бъде просто статичен лъч светлина.

Много хора го наричат „танц на светлината“ именно поради движенията на неговите форми – вълни, завеси и други спирали, които следват свой невидим ритъм на магнитното поле и електрическите токове в атмосферата.

Места и периоди, в които може да се види северното сияние

Местата, от които гледките вечер са най-внушителни са Аляска и Северна Канада. По-достъпните за нас държави са Швеция, Норвегия, Исландия и Финландия, а при по-силни изригвания това явление може да достигне и до някои региони на Англия.

Северното сияние може да се наблюдава през цялата година. Най-препоръчителният период обаче е през преходните месеци – септември, октомври, март и април. Тогава въздухът е най-чист, а светлините – по-ярки и магични.

Ако се интересувате активно и искате да сбъднете тази своя мечта, следете научните изследвания и обявления на НАСА и на Националната агенция на океанските и атмосферните изследвания (NOAA).