Преброяване на кликванията: Защо по-малко кликвания не гарантират по-добро потребителско изживяване

Правилото за три щраквания е неофициална евристика за използваемост, която се вписва в идеята, че трябва да броим кликванията, за да измерим използваемостта. Той гласи, че ако потребителите не намерят информацията, която търсят в рамките на три щраквания, те ще се разочароват и ще напуснат уебсайта.

През последните години обаче идеята, че използваемостта може да бъде точно измерена чрез броя на необходимите кликвания, беше широко развенчана.

Въпреки това, този мит все още успява да се появи от време на време и представлява предизвикателство за UX дизайнерите, когато се застъпват за интуитивна навигация.

Така че ще проучим произхода на мита за 3 кликвания и ще хвърлим светлина върху това защо намаляването на кликванията не води автоматично до по-добро потребителско изживяване.

Произходът на правилото за 3 кликвания

Произходът на това „правило“ е доста двусмислен, но първото очевидно определение се появява в книгата на Джефри Зелдманс „Пренасяне на вашия талант в мрежата“ (2001 г.)

Разсъждението на Zeldmans за това правило се свежда до много реалната нужда на потребителите от незабавно удовлетворение. Но няма доказателства, които да показват, че това правило дори отговаря на тази нужда. Самият Зелдман казва, че това е по-скоро предложение, отколкото желязно правило. Така че защо е поставил думата „правило“ в заглавието е съмнително.

Прилагане на правилото за 3 кликвания

Ако погледнем уебсайтове от 2001 г., когато това „правило“ беше в сила, ще се сблъскаме с разтегнати навигационни ленти и страници, пълни с текстови връзки. Някой явно се опитва да ни преведе от А до Б с по-малко от 3 клика (за сметка на естетиката).

Но какво се случва, когато трябва да ловите купища опции, за да намерите това, което търсите?

Това ви забавя, вие сте затрупани с избор и губите време в търсене на правилния вариант. Известно е като парадокса на избора и е перфектната рецепта за разочарованието на потребителите.

Парадоксът на избора за действие

Парадоксът тук е, че докато потребителите са най-привлечени от идеята да имат много възможности за избор, всъщност е по-лесно да направите избор, когато сте изправени пред по-малко опции.

Проучване, озаглавено „Когато изборът е демотивиращ: Може ли човек да желае твърде много нещо добро?“ ( Iyengar, SS, & Lepper, MR , 2000) демонстрира това добре.

В това проучване изследователите поставиха дегустационен дисплей на 24 различни буркана конфитюр в супермаркет. Цялата тази селекция се хареса на голям брой купувачи, като 60% спряха да опитат опциите. След това те намалиха дисплея до 6 опции на следващия ден и привлякоха по-малко хора.

Но има обрат в сюжета.

Познайте кой дисплей доведе до повече продажби от другия? Е, оказва се, че хората са 10 пъти по-склонни да направят покупка, когато им бъдат представени по-малко възможности.

Парадоксът на избора срещу правилото за 3 кликвания

И така, как всичко това е свързано с използваемостта на уебсайт, приложение или който и да е цифров екран?

Е, правилото за 3 кликвания предполага показване на всички (или повечето) опции предварително. Но сега знаем, че това ще претовари нашите потребители и ще доведе до по-малко реализации. Така че би било по-добре да хвърлите това правило в кошчето и да показвате само няколко опции наведнъж, позволявайки още няколко кликвания.

Важно е да се отбележи, че тези допълнителни кликвания трябва да имат смисъл, те трябва да водят потребителя по пътя към желаното от него съдържание. Също така, няма да се отървем от останалите опции, ще категоризираме опциите в 6 логически групи.

Защо 6? Защото хората имат капацитета да запомнят само 7 части нова информация наведнъж. Така че ние се стремим към 6, за да го направим възможно най-лесно, и позволява добавяне, което може да дойде на по-късна дата.

Така че от гледна точка на нашата метафора за конфитюра – първо можем да оставим потребителя да избере от кой плод иска да бъде направено сладкото му и след това да му покажем само конфитюрите, направени от този плод. По този начин потребителят може бързо да стесни възможностите си до такива, които са подходящи за него и неговата цел.

Но има много опции за категоризация и тяхната пригодност за работата зависи от сайта, предназначението му и целевата аудитория. И така, как да изберем правилните категории?

Прост отговор, питаме потребителя.

Потребителско проучване за интуитивна навигация

Вероятно най-добрият начин (но не единственият начин) да разберете очакванията на потребителите за категоризиране на съдържанието е чрез упражнение за сортиране на карти. Можем дори да използваме това, за да разберем какви биха очаквали да бъдат имената на категориите.

След това можем да разработим информационна архитектура, базирана на тези категории. След това можем да проведем тестване на дърво, за да потвърдим новата навигация и да намерим области, които се нуждаят от подобрение.

Като включваме нашите потребители в процеса на проектиране, ние гарантираме, че нашата навигация е интуитивна и ориентирана към потребителя.

Категоризация за по-големи уебсайтове

Категоризацията за по-голям уебсайт с повече съдържание и страници може да бъде малко по-сложна. В тези случаи категоризацията вероятно ще изисква повече нива. За да обясня това малко по-добре, ще се върна към нашата метафора за сладко още веднъж.

На уебсайта на компания за сладко основната цел на потребителя е да купи сладко от вече ограничен брой опции. Така че, естествено, потребителят трябва да постигне целта си с малък брой кликвания.

Намирането на същото сладко в уебсайт на супермаркет, който го съхранява сред стотици други продукти, е различна история.

На сайта на супермаркета сладкото е само малка част от пъзела на информационната архитектура. Тук трябва да разгледаме повече слоеве по отношение на категории родители, деца и внуци, както и филтри.

Така потребителският поток към конкретно сладко от ягоди може да изглежда така:

Начална страница > Килер > Консерви и пасти > Конфитюри > Желано сладко.

Смислени кликове

Потребителят вече има поне 4 кликвания, за да постигне целта си в сайта на супермаркета, но всяко кликване е значимо. Те са на умишлено пътуване, стесняват възможностите си и се доближават до съдържанието, което желаят, по възможно най-малко завладяващия начин.

Ако приложим тук правилото за 3 щраквания, ще отведем потребителя до страница, показваща всяка марка и вид конфитюр, които магазинът може да предложи, поставяйки го в точно ситуацията, която се опитваме да избегнем, където само 3% от посетителите на нашия уебсайт наистина ще купуват сладко.

Сега това може да не изглежда като голяма работа по отношение на конфитюра, защото хората вероятно ще купят останалата част от хранителните си стоки и пак ще има продажба.

Но какво ще кажете за уебсайт за хотелски резервации, където потребителят е там, за да направи една единствена голяма покупка?

Ако накараме потребителите да ловят из всеки хотел в света, в интерес на спестяването на кликвания, ще ги загубим в полза на по-интуитивен уебсайт.

И точно затова не трябва да броим кликванията като мярка за използваемостта на уебсайт, приложение или който и да е цифров екран.

Какво да имате предвид, ни казват от www.baxhour.com

Ако вземете нещо от четенето на това, нека бъде това:

• Правилото за 3 щраквания е мит.
• Потребителите предпочитат да направят няколко допълнителни кликвания, отколкото да декодират тонове информация.
• Спрете да броите кликванията и започнете да броите всяко кликване.